Като клиничен психолог съм обучена да работя с широк спектър от теми и преживявания. В практиката ми идват хора с различни трудности и житейски ситуации, а терапевтичната работа винаги се съобразява с конкретния човек и неговата история.
Все пак с времето започнах да забелязвам, че един определен тип теми се срещат особено често в кабинета ми. Това може да се разглежда в контекста на по-широки социални процеси или да е въпрос на напасване. Изглежда обаче, че именно с такива хора успяваме да изградим стабилна и смислена терапевтична връзка.
Много от хората, с които работя, имат много високи изисквания към себе си. Те са мислещи, осъзнати и дълбоко свързани с другите, понякога повече, отколкото със себе си. Те могат да мислят за поведението, убежденията и живота си, но някак е трудно да ги направят по-удовлетворяващи. Перфекционизмът, избягването на конфликти и постоянното вътрешно напрежение да бъдат по-добри, да действат по-добре или да не разочароват, са познати теми.
Често има общ модел – силни са, подкрепящи за всички останали, докато се чувстват уморени, себе-критични и сами. Почивката може да изглежда не заслужена, а искането на помощ – неоправдано. „Ако мога да се справя сама, нямам нужда от помощ.“
Макар обективно да са постигнали много, те рядко се чувстват уверени в това. Образованието и успехите им често се обезценяват отвътре – „всеки има магистратура“, „днес всички знаят езици“, „това не е нещо особено“. Вместо удовлетворение, постиженията по-скоро водят до още по-високи вътрешни изисквания.
Психотерапията не е с идеята да ги „поправи“, защото няма нищо нередно с тях. Тя е с цел да подпомогне разбирането на стратегиите, които някога са ги накарали да се чувстват в безопасност, оценени, обичани и да намерим по-добър начин да им служат днес.
В работата ни заедно, ние създаваме стабилна, последователна терапевтична връзка, в която става възможно по-дълбоко разбиране, повече вътрешно пространство и постепенно развитие на по-свободен и устойчив начин на съществуване.
Индивидуалната психотерапия е процес, в който заедно мислим за трудното.
Кога е подходяща индивидуалната терапия?
С индивидуална психотерапия се ангажират хора, които преминават през различни препятствия в житейския си път. Те се борят с тревожност, депресивни състояния, ниска самооценка, травматични преживявания, стрес, проблеми в отношенията с другите, желание за личностно развитие и автентичен живот. Процесът не се изчерпва с диагноза. Той е пространство за всеки, който търси по-дълбоко разбиране на себе си и път към промяна.
Как протича терапевтичният процес?
- Опознавателни срещи – целта на този етап е да разберем дали си подхождаме. Да си подхождаме означава Вие да усещате, че можете да ми се доверите, а аз да смятам, че мога да бъда полезна. Опознавателните срещи са няколко, в зависимост от нуждата. В последната от тях следва дискусия за бъдещето на процеса.
- Редовни сесии – тук започва дълбинната ни работа, при която целим промяна на устойчиви модели и емоционални трудности. За да може този процес да бъде ефективен, е необходимо срещите да са поне веднъж седмично. По-редки срещи не позволяват да се поддържа необходимата дълбочина и приемам, че в тези случаи работим в рамките на психологическо консултиране.
Психотерапията е процес на преживяване и съвместно мислене. В него се срещаме, за да изследваме трудностите, които Ви съпътстват – техните корени, връзките между тях и значението им за живота Ви. Това е пространство за откриване на смисъл, разбиране и нови начини да бъдете със себе си и с другите.
Моят подход
За мен всяка среща и процес са различни, защото всеки човек е различен. По тази причина използвам интегративен подход, предимно основаващ се на когнитивно-поведенческата терапия и схема терапията.
📍 Приемам Ви на живо в град Пловдив и онлайн.
📞 Можете да запишете час тук
Запази час
Венета Сталева 