- Въведение
Когнитивно-поведенческата терапия (CBT) често се използва като общ термин за описване на терапии, които се основават на поведенчески теории за обучение и / или когнитивни теории. Характеристиките, споделени от много когнитивни поведенчески терапии, включват подчертаване на настоящето, конкретно поставяне на цели и разбиране на взаимодействието, което мисленето, чувствата и събитията имат върху човешкото поведение. Някои форми на CBT поставят по-голям акцент върху ролята на мисленето върху чувствата и поведението, докато други могат да подчертаят влиянието на факторите на околната среда. В зависимост от конкретната теория на когнитивното поведение ще бъдат използвани различни интервенции.
„Има различни форми на когнитивно-поведенческа терапия, които споделят характеристиките и подхода на Бек, но чиито формулировки и акцент в терапията варират в известна степен. Те включват рационално-емоционално поведенческа терапия – REBT (Ellis, 1962), диалектическата поведенческа терапия – Dialectical-Behavioral therapy – DBT (Linehan, 1993), терапия за решаване на проблеми – Problem-solving therapy (D’Zurilla & Nezu, 2006), терапията на приемането и ангажирането (Hayes, Follette & Linehan, 2004), терапия чрез експозиция – Exposure therapy (Foa & Rothbaum,1999), терапия на когнитивната преработка – Cognitive behavioral Therapy – CPR (Resick & Schnicke, 1993), психотерапевтична система на когнитивно-поведенческия анализ – Cognitive Behavioral analysis system of psychotherapy (McCullough, 1999), поведенческо активиране – Behavioral activation (Lewinsohn, Sullivan & Grosscup, 1980; Martell, Addis & Jacobson, 2001), когнитивно-поведенческа модификация- Cognitive behavior modification – CBM (Meichenbaum, 1977) и други.“ (Бек,2018)
Аз работя с когнитивно-поведенческата терапия на Арън Бек, като интегрирам техники и от други подходи.
2. Биография на Арън Бек
Арън Бек е роден на 18 юли 1921 година в Провидънс, САЩ, той е американски психиатър, който е почетен професор в катедрата по психиатрия в Университета на Пенсилвания. Смята се за баща както на когнитивната терапия. Неговите новаторски теории се използват широко при лечението на клинична депресия и различни тревожни разстройства. През 1994 г. той и дъщеря му, психологът Джудит Бек, основават нестопанския институт за когнитивно-поведенческа терапия Бек с цел да осигурят върхови постижения в лечението, обучението и изследванията на CBT. В момента Бек служи като почетен президент на организацията.
„Завършил университета Браун и Йейл Бек първоначално практикува като невролог, но премина към психиатрията. Бек е новаторската фигура в когнитивната терапия, една от най-влиятелни и емпирично валидирани подходи на психотерапия. Концептуални и емпирични, приносите на Бек се считат за едни от най-значимите в областта на психиатрията и психотерапията (Падески, 2006).“(Кори,2015)
„Създаването на КПТ през последните 30 години се свързва с работата на А. Бек и сътрудниците му. В когнитивния модел на Бек емоциите са резултат от оценката на събитията, т.е. влияние върху човека оказва не събитието, а неговия личностен смисъл. Негативната оценка на дадено събитие е сред най-важните причини за негативните емоционални състояния в дисфункционалното поведение.“ (Масалджиева,2009)
Бек е известен със своите изследвания в психотерапията, психопатологията, самоубийствата и психометрията. Публикувал е над 600 професионални статии в списания и е автор или съавтор на 25 книги. Той е обявен за един от „американците в историята, които са оформили лицето на американската психиатрия“. Наричан е баща на когнитивно-поведенческата психология.
3. Когнитивна терапия
Аарън Бек започва работа по създаването на собствено теоретично направление, след като констатира, че неговите депресивни и страдащите от тревожни разстройства клиенти са неудотворени от психоаналитичната терапия. В допълнение, че основната причина за завишаване на невротичността и затруднената адаптация се крие в неправомерно създадени модели на мислене, както и в прекомерната поляризация на когнициите.
„В началото на 60-те години на 20ти век д-р Арън Т. Бек, тогава асистент по психиатрия в Университета в Пенсилвания, инициира една своебразна революция в областта на психичното здраве. Д-р Бек по това време е напълно обучен и практикуващ психоаналитик. Учен по сърце, той вярва, че за да бъде приета психоанализата от медицинската общност, е необходимо да се демонстрира емпиричната валидност на нейните теории. В края на 50-те и началото на 60-те години той се впуска в поредица от експерименти, които според категоричните му очаквания ще осигурят такова валидиране. Вместо това се случва точно обратното. Резултатите от експериментите на д-р Бек го карат да потърси други обяснения за депресията. Той идентифицира изкривените, негативни когниции (предимно мисли и убеждения) като първична характеристика на депресията и разработва краткосрочна терапия, чиито основни цели включват проверка на реалността по отношение на депресивното мислене на пациентите.“ (Бек,2018)
Бек започва да помага на пациентите да идентифицират и оценяват тези мисли и установява, че по този начин пациентите са в състояние да мислят по-реалистично, което ги кара да се чувстват по-добре емоционално и да се държат по-функционално. Той разработва ключови идеи в CBT, като обяснява, че различни нарушения са свързани с различни видове изкривено мислене. Изкривеното мислене има негативен ефект върху поведението на човека, независимо какъв тип разстройство е имал, установи той. Бек обяснява, че успешните интервенции ще обучат човек да разбере и осъзнае своето изкривено мислене и как да оспори неговите ефекти. Той открива, че честите отрицателни автоматични мисли разкриват основните вярвания на човека. Обяснява, че основните вярвания се формират през целия опит; „чувстваме“ тези вярвания за истинни.
- Модел на терапията
Модела на Бек се състои от:
- Критични ситуации
- Автоматични мисли
- Емоции, поведения, физиологични реакции
В неговия модел зад автоматичните мисли стоят междинни убеждения, дисфункционални допускания, правила, схеми, базисни убеждения и ранен опит. Според него не самата ситуация, а значението, което й придаваме предизвиква емоционална реакция.
За въпросните автоматични мисли Бек въвежда идеята за когнитивната триада, която се състои от отрицателни мисли за света, себе си и бъдещето. Автоматичните мисли са резултат от когнитивни изкривявания, за които можете да прочетете в статията ми „Когнитивни изкривявания или как мозъкът ми ме лъже?“
4. Заключение
Когнитивно-поведенческата терапия, с времето, е разширила възможностите си и с други състояния освен депресията. Някои от които са генерализирана тревожност, паническо разстройство, специфични фобии, обсесивно-компулсивно разстройство, хранителните разстройства, психосоматични проблеми, хипохондрия, сексуални проблеми, както и аспекти на проблемите при пациенти с хронични психози.
Бек се стреми да достигне позитивна промяна в мисленето на пациентите си, което се оказва, че води до подобряване на емоционалното им състояние. Когнитивната терапия е открила моделите на психическите заболявания и работи с тях успешно. Тя е сравнително кратка и ориентирана към резултати терапия. Терапевтът е партньор на пациента в изследването на психиката, заедно и равнопоставено изследват възможностите и обясненията на състоянията. Когнитивно-поведенческата терапия е функционална, бърза и разбираема. Тя не взима под внимание финансовото положение, социалния статус или интелекта на пациента, а крайната й цел е да го научи как сам да засича и проверява автоматичните мисли и ирационалните вярвания в бъдеще, без нуждата от помощ от терапевт.
5. Библиография
- Бек, Джудит, Когнитивно-поведенческа терапия: основите и отвъд тях, Изток-Запад, 2018
- Кори, Джералд, Теория и практика на консултирането и психотерапията, Изток-Запад,2015
- Масалджиева, Р., Костова, З., Клинична психология: Основен курс. Под ред. Р.И. Масалджиева. Пловдив, Мартини инвестмънт, 2016
- Маджирова, Н. и колектив, Практическо ръководство по психиатрия за общо практикуващи лекари под редакцията на Н. Маджирова, Райков, 2009
Венета Сталева 
Вашият коментар