Хранителни разстройства

Разстройствата на храненето са сериозни заболявания, характеризиращи се с тежки нарушения в хранителните навици, вредни мисли и емоции по отношение на храната и образа на тялото. За хората, които страдат от хранително разстройство, състоянието може да бъде емоционално пагубно. Разстройствата на храненето могат да причинят сериозни физически проблеми и дори да бъдат животозастрашаващи. Прогнозата за анорексията например е 20% смъртност, 40% оздравяване, 30% подобряване. (Маджирова,2009) Повечето от болните са жени. Съотношението е 10:1 – жени:мъже. Както повечето психични заболявания хранителните разстройства не се причиняват от един фактор, а са комбинация от социокултурни, психологически и биологични фактори. Най-разпространените разстройства са анорексия и булимия. Ще обърна внимание на тях в тази статия.

  

   „Честотата на разстройствата на хранителното поведение в днешно време значително нараства. Анорексията, булимията и затлъстяването са познати в страните с висок икономически стандарт. Културните особености имат съществено значение. В страните от третия свят, където изхранването е трудно, се намират за привлекателни жените с по-големи телесни размери, защото са приемани като гаранция за оцеляване и раждане на здрави деца. Все още голяма част от случаите на хранителните разстройства остават клинично неразпознати.“ (Маджирова,2009)

Булимия невроза, обикновено наричана булимия, е сериозно, потенциално животозастрашаващо епизодично, неконтрулируемо, хранително разстройство, при което се наблюдава поглъщане на голямо количество храна за кратко време, последвано от самопредизвикано повръщане, злоупотреба с лаксативи и диуретици, бързи и енергични упражнения и строги диети, за да се предотврати покачването на теглото. Епизодите на преяждане се срещат както при анорексия невроза така и при затлъстяването. Те могат да бъдат леко изразени, като временно поведение, което не може да се счита за патологично.

Международната квалификация на болестите (МКБ-10) обособява няколко диагностични критерии:

  1. Свръхангажираност с яденето, силно влечение към храната, епизоди на преяждане.
  2. Повръщане на приетата храна, злоупотреба с лаксативи, пургативи.
  3. Болестен страх от напълняване, ограничаване на храната, теглото е под нормата.
  4. Преходна аменорея

  Трябва също да сме наясно, че съществува атипична булимия, при която има липса на един или повече симптоми. Преяждане свързано с други психични нарушения наричаме „реактивно затлъстяване“, отключващо се при стресови събития, загуба на близък и тежки операции. Има повръщане при бременност, дисоциативно и хипохондрично разстройство.  Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства обособява по-подробни диагностични критерии.

Анорексията е сериозно, а в някои случаи фатално заболяване, състоящо се от разстроена представа за собственото тяло и ограничаване на храната с жестоки диети, водещи до недохранване. По-благоприятно се развиват случаите в пубертетната възраст, отколкото в студентската. Болестта се развива като в началото най-често съзнателно човек решава да намали теглото си, чрез рязко ограничаване на храната и физически упражнения. Това разбира се действа, но след прекратяване на диетата теглото се възстановява. Така се заформя критичният кръг на анорексията.

Според международната квалификация на болестите (МКБ-10) анорексията се диагностицира по:

  1. Телесното тегло е 15% под нормата.
  2. Загубата на тегло е предизвикана от самия болен-избягва калорийни храни, взема лаксативи, диуретици и подтискащи апетита лекарства, спортува, за да отслабне.
  3. Нереално възприемане на теглото.
  4. Масивни ендокринни нарушения.
  5. Спиране/забавяне на растежа в пубертета, но менархе настъпва по-късно.

Четем и гледаме често за хранителните разстройства и някак си оставаме с впечатлението, че с ХР са само много слабите жени, чийто снимки сме виждали. За съжаление тези разстройства не са рядко срещани и появата им зачестява. Хранителните разстройства се възприемат като каприз и е важно хората да разберат, че това не е вярно. Всъщност те са битка на живот и смърт.

http://www.venetastaleva.com

Източници

1. Маджирова, Надежда и колектив. Психопатология- казуси. Лакс бук. 2019г.

2. Маджирова /2009/ – Разстройства на храненето. В: Практическо
ръководство по психиатрия за общо практикуващи лекари. Под ред. на Н. Маджирова,
МИ „Райков“,98-102

3. Голдберг, Д., Бенджамин, С., Крийд, Ф.. Психиатрия в медицинската практика. Фондация „Невронауки и поведение“, 1992г.

4, Международна класификация на болестите 10

Вашият коментар

Create a website or blog at WordPress.com

Нагоре ↑