Когнитивни изкривявания или кога мозъкът ми ме лъже?

Какво са автоматичните мисли?

Автоматичните мисли са мисли „стрела“ на границата между съзнаваното и несъзнаваното. Наричаме ги автоматични, защото не са съзнателно предизвикани от нас, а просто се появяват. Те са тези, които идват след определена ситуация и ни карат да се чувстваме зле. Те почти винаги съдържат в себе си изкривяване на реалността, които наричаме когнитивни изкривявания. Повече за автоматичните мисли можете да прочетете в статията ми „Когнитивно-поведенческа терапия. За въпросните мисли Бек въвежда идеята за когнитивната триада, която се състои от отрицателни мисли за света, себе си и бъдещето. Автоматичните мисли са резултат от когнитивни изкривявания:

1.  Генерализация – процес на правене на заключение въз основа на една единствена случка. Например веднъж човек не се е справил с изготвянето на курсова работа и след това смята, че той по принцип не може да прави курсови работи. Един ярък пример за генерализация е изразът „Всички мъже са еднакви“ след разочарование от един или няколко.
2. Катастрофизация – или негативни предсказания са мисленето, че обстоятелствата ще се развият по възможно най-лошия начин и няма вариант за друго развитие.
3. Полярно мислене – дихотомно или черно-бяло мислене. Основава се на всичко или нищо.
4. Персонализация – мислене, че другите се държат по определен начин заради нас. Например „Той се държи зле, защото не ме харесва“, а може да има още сто причини, поради които той се държи зле, но човекът вижда само себе си като причина.
5. Преувеличаване или минимализиране – оценяваме ситуацията преувеличено или манимализирано.
6. Избирателно абстрахиране –  неоснователно филтриране на мислите, което запазва само негативите и изключва всички позитиви.
7. Четене на мисли – вярване, че знаем какво си мислят другите, предполагаме какви са мислите им и вследствие на това си правим заключения необосновани на доказателства. Например „Той сигурно си мисли, че съм досадна“.
8. Емоционално разсъждаване – правим заключения на основа на усещанията си без да взимаме под внимание доказателствата и така решаваме кое правилно и грешно. „Така го чувствам“
9. Обезценяване – не придаваме значение на позитивните ни страни, постижения и успехи. Те не са кой знае какво за нас.
10. Мислене „трябва“ – изграждане на правила и концепции за „правилния начин“. Задължителното мислене ни кара да изпитваме вина, когато не спазваме нашите „трябва“ и да изпитваме негативни емоции, когато другите не ги изпълняват. Тук искам да вметна една история, която прочетох във Фейсбук страницата на Danielle Wunker. Разказва се за депресивен пациент, който намира за изключително трудно да измие чиниите, защото първо трябва да ги измие на ръка и след това в миялната, защото били замърсени с мазнина. Простият отговор на терапевта е да ги пусне два пъти в миялната. Заключението е, че има много начини, по които можем да направим нещо, но ние решаваме, че правилният е един и ние „трябва“ да го направим по него, а всъщност не е така.
11. Концентриране върху негативното – или още тунелно мислене е фокусиране върху негативите.
12. Етикиране – означава грешна представа за нечия идентичност, чужда или своя, въз основа несъвършенства и грешки, допуснати в настоящето и миналото. Приписаните характеристики са безусловни и приети без премерване на доказателствата за и против. http://www.venetastaleva.com

Библиография:

1. Бек, Джудит, Когнитивно-поведенческа терапия: основите и отвъд тях, Изток-Запад, 2018
2. Кори, Джералд, Теория и практика на консултирането и психотерапията, Изток-Запад,2015
3. Масалджиева, Р., Костова, З., Клинична психология: Основен курс. Под ред. Р.И. Масалджиева. Пловдив, Мартини инвестмънт, 2016
4. Маджирова, Н. и колектив, Практическо ръководство по психиатрия за общо практикуващи лекари под редакцията на Н. Маджирова, Райков, 2009