Другата страна на нарцисизма…

Живеем във време, стимулиращо нуждата от одобрение на нарцисиста. Социалните мрежи направиха възвеличаването изключително лесно – един лайк е равен на едно одобрение, а в книгите за успешни бизнесмени се описват нарцистични и антисоциални черти, които хората да следват, за да бъдат успешни. Капитализмът прави притежаването на тези тенденции награждавано, преследвано и поставяно на пиадестал. По-лесно се успява, когато поставяш себе си на първо място и минаваш през другите, а после хората се възхищават на успеха. Според DSM честотата на разстройството е между 2-16%, по-често при мъже, но все пак то не е често диагностицирано, поради нежеланието на пациентите да се лекуват. Някои изследователи назовават увеличението на броя на нарцисистите в западните общества „нарцистична епидемия“ и може би са прави. Индивидуализмът предразполага развитието на разстройството и някои теоретизират (Millon, 2004), че в развитите западни култури нарцисизмът често е следствие от задоволяването на базовите потребности по Маслоу и стигането до самоактуализацията, Стремежът и побутването на децата към високо платени и уважавани професии подкопава тяхната идея и приоритизира статута от тях, вместо социалната полза. Такива професии са полицейската, докторската, съдийската, политическата и т.н. Докато в общества, където целта е оцеляването и изхранването, няма много място за подобна диагноза. Според него тя се проявява и различно в азиатската култура, където обществото и групата са на преден план и се оценява отношението между хората.

В социалните мрежи често се пишат и разпространяват статии за нарцисизмът като характеристика и като разстройство и по-конкретно нарцистичното насилие, защото предимно близките им четат тези статии. Те могат да говорят за нарцисизма като популяризиран термин, изолирано качество или нарцистично личностно разстройство, но тук ще говорим за личностното разстройство. Това на което искам да обърна сериозно внимание в тази разработка е, че въпреки някои от жестоките им повърхностни черти, дълбоко в тях има много болка, която психологът разпознава и управлява. Описала съм диагностичните критерии, възникването, проявлението, начинът, по който се отразява диагнозата на болния и близките му и терапевтичния подход на Джефри Янг за работа с личностни разстройства, който смятам е изключително обширен и подробен и интегриращ в себе си различни терапевтични направления.

1.     Диагностика

В МКБ-10 нарцистичното личностово разстройство (НЛР) е в категория F60.8 като „Други специфични личностови разстройства“, което смятам, че е недостатъчна диагностична информация по отношение на това разстройство в наръчника.

В (The Diagnostic and Statistical Manual; fifth edition (DSM-5))  го описват с всеобхватен модел на грандиозност (във фантазията или поведението), нужда от възхищение и липса на емпатия, започваща от ранна зряла възраст и присъстваща в различни контексти, както е посочено от пет (или повече) от следните:

1. Има грандиозно чувство за собствена значимост (напр. преувеличава постиженията и талантите, очаква да бъде признат за превъзхождащ без съизмерими постижения).

2. Зает е с фантазии за неограничен успех, власт, блясък, красота или идеал любов.

3. Вярва, че той или тя е „специален“ и уникален и може да бъде разбран само от или трябва да се асоциира с други специални или високопоставени хора (или институции).

4. Изисква прекомерно възхищение.

5. Има чувство за право (т.е. неразумни очаквания за особено благоприятно лечение или автоматично съответствие с неговите или нейните очаквания).

6. Експлоатиран е междуличностно (т.е. възползва се от другите, за да постигне своето)

7. Липсва му емпатия: не желае да разпознае или да се идентифицира с чувствата и нуждите на другите.

8. Често завижда на другите или вярва, че другите му завиждат.

9. Проявява арогантно, надменно поведение или отношение.

Често разстройството се проявява с коморбидност с употреба на вещества като кокаин и анорексия. Според ДСМ разстройството се среща по-често при мъже, отколкото при жени. Диференциална диагноза се прави с другите разстройства от клъстър Б като е важно да знаем, че може да има смесено личностово разстройство или НЛР с черти на хистрионно например.

В (McWilliams & Lingiardi, Psychodynamic diagnostic manual; second edition, 2017) се обръща внимание на нивото на функциониране на личността с разстройството, което позволява взимането под внимание на дименсията на симптомите, а не определянето им с абсолютизъм. Например личност в невротичния край на функционирането ще е значително по-адаптивна към средата, харизматична и успешна, докато такава в психотичния може да страда от проблеми с идентитета, да бъде деструктивна и токсична за другите.

Нанси МакУилямс (2011) описва как се чувства един човек с НЛР и е важно да обърнем внимание на това, че те все пак са страдащи хора, въпреки злия имидж, който света им прилага и който понякога те имат. МакУилямс твърди, че нещо липсва в техния живот, често могат да чувстват необичани, че тяхното усещане още в началните периоди по Ериксън за сигурност и идентичност са нарушени, че регулацията на афекта, травмата и привързаността могат да бъдат повлияни в хода на развитието. Разбирането на нарцисизма в психодинамичните теории е богато. Някои говорят за първичният нарцисизъм, а други го определят като компенсация за първите разочарования във връзките. Нарцисизмът става и въпрос за обсъждане и в обектните отношения. МакУилямс (2011) говори за преобладаващите чувства, които допълват и обуславят нарцистичната структура. Срамът и завистта са неделима част от преживяванията на болните. Срамът е свързан с образа, с оценката на другите, която е така важна за нарцисиста. Завистта е свързана с чувството, че някой притежава това, което ми липсва. Тя може да обясни осъдителността им, осъдителност към другите и към себе си.

2.     Възникване

Терминът води началото си от гръцкия мит за Нарцис, който е млад мъж, влюбил се в себе си, когато видял образа си във водата. Фройд говори за термина в ранните си теоретични разработки като стадии в психосексуалното развитие, която е нормална и е свързана с автоеротика, но в хода на развитиетп, еротиката би трябвало да се прехвърля върху външен обект. Според него при конфликт във фазата се стига до фиксация в този нарцистичен стадии. Адлер смята, че нарцистичната личност е резултат от компенсаторни действия на индивид, който възприема себе си като маловажен и по-нисш в сравнение с другите. Според селф-психологията на Кохут патологията е резултат от липса на емпатия по време на ранното детство. Фактори за възникването могат да бъдат сензитивният темперамент, адмирации от страна на родителите, нереалистична обратна връзка и емоционално насилие. Автора описва и здравословен и патологичен нарцисизъм. Здравословният съществува или поне би трябвало във всеки един от нас. Аз-а е център на психологичната вселена и през целия ни живот ние се стараем да изградим и поддържаме този Аз. Патологичният нарцисизъм, смята той, е следствие от много разочарования със значимите други още в ранните години, а после се проявяват и в следващите връзки. Някои теоретизират, че нарцисиста се създава в следствие на третирането му от родителите като „нарцистично продължение“. В подобен случай детето получава внимание и валидация, когато поддържа доброто име на родителя, кара го да се гордее и той се хвали пред другите за определени черти на детето, но когато са сами вкъщи, то не получава внимание. Учи се, че е важен и значим единствено, когато има или прави нещо, достойно за адмирации. Родител, който гледа на детето си като продължение смята, че може да го моделира, че то може да компенсира за родителските провали. Често се чува „аз ще платя за образованието ти само ако то е еди какво си и еди какво си“ като това образование винаги е със статус в обществото и носи големи финансови облаги. Родителят не подкрепя мечтите на детето, защото те не са повод за гордост.

Според МакУилямс (McWilliams, Psychoanalytic diagnosis, 2011) в детството си децата са щастливи да бъдат разглеждани като продължения, защото просто искат родителите им да са горди и да ги правят щастливи, но за съжаление в бъдеше това не е в тяхна полза. Също така има проблем с това поведение, защото детето все пак няма как винаги да е перфектно и повод за гордост, но ако то е изключително важно за самооценката на родителя и не задоволи изискванията му, става обект на критика. Това би могло да обясни и непоносимостта на НЛР към критика. McLean (2007) описва идеята на Хайнц Кохут, че причината за развитието на нарцисизма е липсата на емпатична обратна връзка в детството, във времеви периоди, в които тя е изключително важна за развитието. Така детето не успява да развие реалистична самооценка. В следствие то пораства и вече като възрастен се стреми да задоволи тази детска нужда от одобрение и разбиране.

Когнитивният модел смята, че в основата на личността стоят базовите убеждения, правилата и допусканията, които предопределят поведението на личността. (Цонева) описва убеждението на НЛР – „Аз съм особен“, а стратегията за справяне е стремеж към величие, а слабо развитите страни са приемане и съпреживяване.

Бек (2003) описва базовите убеждения на нарцистичното разстройство. Убежденията са за малоценност и маловажност, но те се активират само при обстоятелства на заплаха за самочувствието, когато такава заплаха липсва, компенсаторното убеждение е „Аз съм изключителен и специален“. Условните убеждения или правилата и допусканията са свързани с начини да се създаде чувство на значимост. Например пациента може да вярва „Ако съм успешен и богат, то аз съм специален.“ Или „Трябва да изглеждам добре, за да съм по-добър от другите.“ Подобни утвърждения винаги са свързани с материални придобивки, статус и външен вид. Личността „трябва“ да живее в правилния квартал и да познава „правилните“ хора. Нарцистична черта е вярването, че всички тези неща носят някаква лична стойност, а обратното вярване е „Ако не съм успешен, то аз нямам стойност“. (Beck, 2003)

            Джефри Янг (2006) описва няколко фактора, които съществуват в детството и предразполагат развитието:

1. Самота и изолация
2. Недостатъчни лимити
3. История на използване и манипулация
4. Условно одобрение

Повечето пациенти с НЛР са били самотни или изолирани в детството. Главният грижещ се е бил там, но детето не е получило емоционална топлота, което е довело до схемата на емоционална депривация. Децата са били отхвърляни и техните нужди не са били задоволени

Недостатъчните лимити означават липса на граници и ограничения. Въпреки липсата на грижа и емоционалност, те са били децата, които получават всичко материално и за тях няма много правила. В късна възраст това води до проблеми със спазването им и чувството, че са „над закона“, защото те в крайна сметка са били над законите на родителите, понеже такива е нямало. Родителите често се опитват да компенсират липсата на емоционалност с материалност.

Когато Янг говори за използването и манипулацията можем да направим препратка към теорията на Кохут и МакУилямс за нарцистичното продължение. Децата се радват, че правят родителя щастлив, но все пак се чувстват използвани и манипулирани.

Децата, отглеждани с условно одобрение не могат да кажат със сигурност, че са били обичани, но дори да могат тяхната представа за любов е различна. Те не са безусловно обичаните деца, обичани с грешките и недостатъците си. Чувствали са одобрение, когато постигат изискванията на родителя и посрещат стандартите му и по този начин се научават, че заслужават любов и одобрение единствено, когато са перфектни.

Не трябва да пропускаме генетичните и междуличностните фактори за развитието. (Kagan,1989 цит. по Цонева) твърди, че съществуват твърди доказателства, че някои видове темперамент и модели присъстват още при раждането. Те могат да бъдат подсилени или отслабени от житейския опит. Значимите други, могат да създадат повтарящ се цикъл между моделите на детето и тези на хората около него, който цикъл засилва вероятността за съществуването на НЛР.  

5.     Защити

Сплитингът е най-забелязващата се защита, която използват. Тази идеализация и демонизация на себе си и другите силно си личи в идеализирането на себе си т.е. грандиозността, като се режат цели части от „селфа“ и така се запазва чувството на превъзходство. От друга страна перфекционизма, по-скоро като стратегия за справяне, отколкото като защита е присъща на това личностово разстройство и в схема терапията се нарича схема „високи стандарти“ това е покриваща схема, тоест компенсираща. Огромните изисквания към самите тях и често към децата им са следствие на грандиозните последици от високите постижения, тоест те ще бъдат оценени високо, ако се справят високо. Иронично тези високи стандарти и перфекционизъм често са много трудно достижими и недостигането им води до срам и критика към личността и другите.

6.     Взаимоотношенията

Други отличителни черти са непостоянните връзки, понеже нарциса изисква да бъде възвеличаван и идеализиран в началото на връзките. В периода на влюбването тази негова нужда е задоволена, заради нереалистичните проекции, които правят партньорите им, но когато периода на влюбването отмине и те вече са истински и цели в очите на партньора, те го напускат. Освен това половинките им трудно остават емоционално задоволени в подобни отношения заради липсата им на емпатия. Всъщност тяхната самооценка е изключително нестабилна понеже се нуждае от външна валидация. Тази невъзможност личността сама да изгради сигурна самооценка, основаваща се на факти и вътрешното усещане за себе си е безкрайно болезнена и външната й поддръжка е едно компенсиране на тази невъзможност. Нуждата от външна оценка е много рискова за тях, защото понякога могат да бъдат и критикувани, което е пагубно за представата за себе си и предизвика чувства на гняв, срам и унижение. Янг (2006)описва поведението и усещането във връзките:

• Приемането на любов – изключително е трудно за пациентите да приемат любовта, защото никога не са я получавали, те не знаят какво да правят с нея и просто не я познават. Успяват да приемат възхищение, внимание и признание, но способността им да приемат любов е дълбоко увредена.
• Приемането на връзката като източник на одобрение и утвърждаване – единствената форма на любов, която познават е адмирациите и това води до липсата на щастие във взаимоотношенията. Те не могат и да изразят любов, така че партньорите им често се чувстват в непълна и повърхностна връзка. Нарцисиста не знае кое липсва, така че не го търси.
• Емпатията – защото са получавали толкова малко емпатия като деца, те са неспособни да дадат и близките им често се чувстват неразбрани и неподкрепени.
• Завистта – дори към най-близките си е изпитвана завист. Имат усещането, че на света няма достатъчно и за двамата и могат да станат наказващи към другия вместо да се радват за него.
• Идеализация и демонизация – описани са по-горе.

7.     Заключение

Различните идеи за възникването на нарцисизма в крайна сметка и по мое мнение се препокриват, което показва, че сме стигнали до едно добро ниво на разбиране на предразполагащите фактори, което може да ни е от полза в превенцията и разпознаването на разстройството. Вътрешната им болка е огромна, колкото и да се опитват да я скрият и понякога дори да не я осъзнават и това рефлектира върху близките им, които се чувстват критикувани, недостойни и необичани. Все пак психотерапията предлага различни решения и продължителната терапия би могла да даде своя резултат. Но работата с хората с разстройства от клъстър Б реално е истинско предизвикателство и не върви като написана книга. Те са изискващи и фрустриращи и винаги имаме чувството, че вървим върху стъкла, когато работим с тях. Работата изисква голям ресурс от страна на терапевта и доста търпение, защото промяната се случва трудно, бавно и рядко е желана, но все пак се случва и отслабването на симптомите може да доведе до един пълноценен и щастлив живот.

http://www.venetastaleva.com

8.      Библиография

1. American Psychiatric Association. (2013). The Diagnostic and Statistical Manual; fifth edition (DSM-5). Washington: American Psychiatric Association.

2. Beck, A. T. (2003). Cognitive behavioral therapy for personality disorders. New York: THE GUILFORD PRESS.

3. McLeam, J. (2007). Psychotherapy with a Narcissistic Patient Using Kohut’s Self Psychology Model. Psychiatry (Edgmont).

4. McWilliams, N. (2011). Psychoanalytic diagnosis. New York,London: THE GUILFORD PRESS.

5. McWilliams, N., & Lingiardi, V. (2017). Psychodynamic diagnostic manual; second edition. New York, London: THE GUILFORD PRESS.

6. Millon, T. (2004). Personality Disorders in modern life; second edition. New Jersey: JOHN WILEY & SONS, INC.

7. Young, J. (2006). Schema therapy: A practitioner’s guide. New York, London: THE GUILFORD PRESS.

8. Цонева, Н. (н.д.). КОГНИТИВНО-ПОВЕДЕНЧЕСКИ ПОДХОД КЪМ ТЕЖКИТЕ ЛИЧНОСТОВИТЕ РАЗСТРОЙСТВА .