Тревожността често се усеща като постоянен шум във фонов режим. Тя е нещо, което не те оставя на мира дори в спокойни моменти.
Може би изглеждаш добре отвън, справяш се, усмихваш се… но вътре в теб има напрежение, което не можеш да обясниш. Често си представяш, че ще се случи най-лошия сценарий, а ти нямаш пълното доверие в себе си, че ще се справиш.
Понякога тревожността не идва от настоящето. Тя идва от преживявания, в които си бил/а сам/а с трудността, без подкрепа, без думи, без възможност да се отпуснеш. И с времето тялото ти се е научило да стои „нащрек“, дори когато опасност вече няма.
Защо тревожността не минава „сама“?
Много хора ми споделят, че се опитват да „спрат да мислят“, да „се стегнат“, да бъдат „по-позитивни“… но тревожността не е просто мисъл. Тя е преживяване, което живее и в тялото. И за да се справим с нея, често имаме нужда не само от стратегии, а от място, където да се почувстваме сигурни.
Какво може да помогне?
- Да започнеш да се вслушваш в себе си с нежност, а не с натиск
- Да говориш за това, което усещаш, с някого, който може да чуе
- Да си позволиш пространство без очакване да си „ок“ на секундата
- Да се довериш на своята способност да се справиш с трудностите
- Да бъдеш част от общност, в която не си сам/а
Венета Сталева 
Вашият коментар